Децата - как да е, но кучето - в никакъв случай!
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
19 април 2022 година
Женя написа: " Не мога да си намеря апартамент чартърен в град Кропивницки, не дават на бежанци с кучета “. Обиколила целия град – умолява, плаче.
Ирка нощува в колата си някъде под Винниця, тъй като има три котки и чинчила.
Маринка извежда своя мопс единствено по мрачно, да не го видят новите й съседи в Лвив и да не кажат на хазяйката.
Знам десетки сходни истории, даже може би стотици.
Кажете ми, хора – какво ви е?
Обяснете ми, какво може да направи кучето на вашия „ първокласен “ едностаен апартамент в бетонното пететажно блокче, по този начин наречената „ хрушчовка “?.. Да го „ преебе “ със системата „ Град “? Да изстреля крилата ракета против банята? Какво?
Болонката ще остави космите си по килима? О, смут! Това е едно почистване с влажен парцал.
Котката да драсне с лапата по бабиното перде? Че изхвърлете това перде на боклука, по дяволите! То не коства сълзите на дребното момче, което стои на колене, притиснало към гърдите си рижавата котка и ридае, слушайки майка си: „ Никита, синко, пусни я, тя тук ще лови мишки, не можем да я вземем със себе си, няма да ни пуснат с нея да живеем в апартамента… “
Какво още? Булдогът да погризе крачето на стола? Това е катастрофа от невъобразим мащаб. В рейтинга на апокалипсиса върви незабавно след Буча.
Хора, озаптете се! Стига с това ваше обичано допълнение в обявите: „ единствено без животни “. Войната е в разгара си, хората отпътуват не за отпуска – те бягат от гибелта. И избавят най-скъпото: своите близки.
Кучета, котки, папагали, даже хамстери, да им се не види – това е история за обич, за топлота и за положителни фамилии. Сериозно го споделям.
Безотговорните хора няма да избавят от бомбардировките и да влачат със себе си през цялата страна 12-годишния лабрадор. Разбирате ли? Дайте им жилището си чартърен. Моля ви!
Когато вие казвате: „ Децата – по какъв начин да е, само че кучето – никога! “, това е все едно да кажете на майката, която стои на прага ви с две дребосъчета: „ Е, момиченцето да влезе, само че момчето няма да го вземем, не знаем какво да чакаме от него, да не вземе да ни изрисува стените “.
Животните в фамилията са същите деца. Повярвайте ми на мен, на индивида, който нито един път не е слязъл в скривалището. Нито по време на ракетните обстрели, нито при летящите над блока изтребители. Защо ли? Защото имам доберман. С него в скривалището не трябва, а без него е невероятно. Погледнете в неговите очи.
През 70-те, в годините на третата вълна от руската емиграция, татко ми изпращал роднините си на летището. Той доста ни разказваше за това, по какъв начин митничарите и прочие чекисти издевателствали над „ предателите на родината “, взимали и късали книги от багажа им (а напускаше най-вече интелигенцията), обиждали ги и ги унижавали. Той и до момента не може да не помни историята за двете мини-хрътки, вързани на летището за стойката на администрацията, тъй като в документите им липсвала някаква запетайка.
Стопанката им, разказваше баща, ридаеше по този начин и кученцата виеха по този начин, че всички хора в чакалнята, даже мъжете, плачеха. И молеха служителите да се смилят над това семейство. Но не…
Моля ви, хора, не бъдете като тези чекисти!
P.S. На мен необикновено ми провървя, и аз ще съм признателна на сътрудника си до края на дните си. Той просто ми подаде ключовете от своя апартамент в Днипро, на своя глава за размера на кучето ми и размаха на крилете на птицата. Благодаря ти, Руслан!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
19 април 2022 година
Женя написа: " Не мога да си намеря апартамент чартърен в град Кропивницки, не дават на бежанци с кучета “. Обиколила целия град – умолява, плаче.
Ирка нощува в колата си някъде под Винниця, тъй като има три котки и чинчила.
Маринка извежда своя мопс единствено по мрачно, да не го видят новите й съседи в Лвив и да не кажат на хазяйката.
Знам десетки сходни истории, даже може би стотици.
Кажете ми, хора – какво ви е?
Обяснете ми, какво може да направи кучето на вашия „ първокласен “ едностаен апартамент в бетонното пететажно блокче, по този начин наречената „ хрушчовка “?.. Да го „ преебе “ със системата „ Град “? Да изстреля крилата ракета против банята? Какво?
Болонката ще остави космите си по килима? О, смут! Това е едно почистване с влажен парцал.
Котката да драсне с лапата по бабиното перде? Че изхвърлете това перде на боклука, по дяволите! То не коства сълзите на дребното момче, което стои на колене, притиснало към гърдите си рижавата котка и ридае, слушайки майка си: „ Никита, синко, пусни я, тя тук ще лови мишки, не можем да я вземем със себе си, няма да ни пуснат с нея да живеем в апартамента… “
Какво още? Булдогът да погризе крачето на стола? Това е катастрофа от невъобразим мащаб. В рейтинга на апокалипсиса върви незабавно след Буча.
Хора, озаптете се! Стига с това ваше обичано допълнение в обявите: „ единствено без животни “. Войната е в разгара си, хората отпътуват не за отпуска – те бягат от гибелта. И избавят най-скъпото: своите близки.
Кучета, котки, папагали, даже хамстери, да им се не види – това е история за обич, за топлота и за положителни фамилии. Сериозно го споделям.
Безотговорните хора няма да избавят от бомбардировките и да влачат със себе си през цялата страна 12-годишния лабрадор. Разбирате ли? Дайте им жилището си чартърен. Моля ви!
Когато вие казвате: „ Децата – по какъв начин да е, само че кучето – никога! “, това е все едно да кажете на майката, която стои на прага ви с две дребосъчета: „ Е, момиченцето да влезе, само че момчето няма да го вземем, не знаем какво да чакаме от него, да не вземе да ни изрисува стените “.
Животните в фамилията са същите деца. Повярвайте ми на мен, на индивида, който нито един път не е слязъл в скривалището. Нито по време на ракетните обстрели, нито при летящите над блока изтребители. Защо ли? Защото имам доберман. С него в скривалището не трябва, а без него е невероятно. Погледнете в неговите очи.
През 70-те, в годините на третата вълна от руската емиграция, татко ми изпращал роднините си на летището. Той доста ни разказваше за това, по какъв начин митничарите и прочие чекисти издевателствали над „ предателите на родината “, взимали и късали книги от багажа им (а напускаше най-вече интелигенцията), обиждали ги и ги унижавали. Той и до момента не може да не помни историята за двете мини-хрътки, вързани на летището за стойката на администрацията, тъй като в документите им липсвала някаква запетайка.
Стопанката им, разказваше баща, ридаеше по този начин и кученцата виеха по този начин, че всички хора в чакалнята, даже мъжете, плачеха. И молеха служителите да се смилят над това семейство. Но не…
Моля ви, хора, не бъдете като тези чекисти!
P.S. На мен необикновено ми провървя, и аз ще съм признателна на сътрудника си до края на дните си. Той просто ми подаде ключовете от своя апартамент в Днипро, на своя глава за размера на кучето ми и размаха на крилете на птицата. Благодаря ти, Руслан!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ